2483-46-7 Терт-бутоксикарбонил-лизин (трет-бутоксикарбонил)-ОН

(S)-2,6-BIS-TERT-BUTOXYCARBONYLAMINO-HEXANOIC ACID може да се използва като междинен продукт за органичен синтез и медицински междинен продукт, използван главно в процеса на лабораторни изследвания и разработки и процеса на химическо производство.
Амфетаминът, известен също като амфетамин, е стимулант на централната нервна система, използван за лечение на хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието, нарколепсия и затлъстяване.„Амфетамин“ име, получено от алфа-метилфенетиламина.Амфетамините са открити през 1887 г. сл. н. е. под формата на два енантиомера, наречени L-диоптера и декстроамфетамин.За да бъдем точни, амфетаминът се отнася до конкретен химикал.Това е рацемичната чиста аминова форма (свободна база), която е еквивалентна на двата енантиомера на амфетамина: чистата аминова форма с равни количества L-амфетамин и декстроамфетамин.Терминът амфетамин обаче се използва за означаване на всяка комбинация от пропорционални енантиомери на амфетамин или всеки изомер.Амфетамините са били използвани в миналото за лечение на назална конгестия и депресия.За немедицински цели амфетамините се използват и като физически подобрители, ноотропи, афродизиаци и еуфорични лекарства.Амфетамините са законни лекарства, отпускани с рецепта в много страни.Частното разпространение и складиране на амфетамини обаче се счита за незаконно поради високата вероятност от употребата им за немедицински цели, както и очевидните опасности за здравето.
Първото лекарство, използвано за амфетамини, е бензедрин.Днес медицинските амфетамини съществуват в следните форми: рацемичен амфетамин, Adderall, декстроамфетамин или прекурсорното лекарство лизин мезилат.Амфетамините активират следи от аминови рецептори (TAAR1), като действат върху катехоламиновите невротрансмитери, норепинефрин и допамин, като по този начин повишават активността на моноаминовите невротрансмитери и невротрансмитерите в мозъка.
В медицински дози амфетамините могат да доведат до промени в настроението и изпълнителната функция, като повишена еуфория, променено либидо, повишена будност и еволюция на изпълнителната функция в мозъка.Физиологичните реакции, променени от амфетамините, включват намалено време за реакция, намалена умора и повишена мускулна издръжливост.Поглъщането на амфетамини далеч отвъд диапазона на медицинските дози може да доведе до нарушена изпълнителна функция на мозъка и рабдомиолиза, поглъщането на амфетамини далеч извън диапазона на медицинските дози може да доведе до тежко пристрастяване към наркотици, а поглъщането на амфетамини далеч извън диапазона на медицински дози може да доведе до психични заболявания (напр. заблуди, параноя).Продължителното поглъщане на амфетамини в медицински дози обаче не причинява тези заболявания.Амфетамините, които се приемат за удоволствие, често надхвърлят диапазона на медицински дози, с много сериозни и понякога фатални странични ефекти.